Речник на думите в българския език

I. n
1. облак (и прен.); • to be (have o.’s head) in the ~s прен. в облаците съм, не обръщам внимание на действителността; to drop from the ~s идвам изневиделица; every ~ has a silver lining всичко си има добра страна, всяко зло за добро; on ~ nine на седмото небе;
2. прен. сянка; петно; a ~ of suspicion сянка на съмнение; to be under a ~ 1) имам неуспех в работата (търговията и пр.); 2) под съмнение съм, гледат ме с лошо око; в немилост съм;
3. мътно петно (в течност, на стъкло, кристал и пр.); тъмна жилка (в мрамор); черно петно (на челото на кон);
4. рояк, глутница, тълпа;
5. пухкав шал за главата;

II. v
1. заоблачавам се, покривам се с облаци (и с over); смрачавам се, помрачавам се (и прен.);
2. затъмнявам, потъмнявам, помрачавам (и прен.); замъглявам, очерням, хвърлям петно върху to ~ the outlook for the economy помрачавам перспективите за икономиката; to ~ s.o.’s mind помрачавам разсъдъка на някого; her eyes ~ed with tears очите ѝ се замъглиха от сълзи; steam ~ed the mirror огледалото се замъгли от парата;
3. придавам (на дърво, кожа) по-тъмни оттенъци; боядисвам (конци) така, че изтъканият плат да има различни оттенъци.