Речник на думите в българския език

I. n
1. класа (обществена), социално положение; the landed ~es земевладелците; the lower ~es пролетариатът; the middle ~es буржоазията; the upper ~es висшето общество, разг. the ~es; the better ~es богатите;
2. attr класов; ~ struggle класова борба;
3. биол. клас;
4. уч. клас; учебен час; history ~ час по история; to rank first/last in o.’s ~ пръв (последен) ученик съм в класа; to take (attend) ~es in следвам курс(ове) по; to take a ~ in обучавам клас по;
5. вид, категория, класа, сорт; качество; уч. (категория на) отличие; in a ~ by itself единствен (по рода си), ненадминат; to have ~ разг. от класа съм, добър съм, бива ме;
6. ам. випуск; воен. набор;
7. класа (във влак и пр.); a first ~ ticket билет първа класа; first (second) ~ първо(второ)класен, първо(второ)качествен; high (low) ~ високо(ниско)качествен; top ~ athlete първокласен атлет;
8. attr от класа; a ~ tennis player тенисист от (висока) класа; a ~ act разг. първокласен изпълнител (спортист);

II. v
1. класифицирам, категоризирам, сортирам; подреждам по вид (сорт, качество); определям вида (сорта, качеството) на; not to be able to ~ a person не мога да определя какъв е един човек;
2. класирам (кандидати); immigrant workers were ~ed as resident aliens работниците емигранти бяха класифицирани като временно пребиваващи.