Речник на думите в българския език

I. v
1. изисквам; предявявам иск(ане) (за); предявявам претенции (за), претендирам (за); предявявам права; to ~ attention изисквам (заслужавам) внимание; ~ damages юрид. предявявам иск за щети; to ~ insurance търся обезщетение от застраховка; to ~ the credit for искам да ми се признае заслугата за; to ~ victims вземам жертви; to ~ against s.o. юрид. предявявам иск срещу някого;
2. твърдя, претендирам; to ~ o.’s descent from претендирам, че съм произлязъл от; to ~ a virtue приписвам си добродетел; to ~ to have done s.th. твърдя, че съм направил нещо;
3. журн. получавам, печеля (награда, победа);

II. n
1. искане; иск, претенция, право; pensions ~ право на пенсия; a ~ to fame заявка за слава; to have (lay, stake) a ~ to s.th. имам (претендирам за) права над нещо; to push o.’s ~ настоявам на искането си, настойчиво отстоявам претенциите си; to put in a fake ~ предявявам незаконен иск; to raise a ~ предявявам претенции; to set up a ~ предявявам иск; правя рекламация; to lodge a ~ against s.o. предявявам иск срещу някого; statement of ~ юрид. искова молба; disputed ~s office съдебен отдел, юридическа служба (при учреждение, фирма); I have a ~ on him той ми е задължен; I have many ~s on my time много съм зает;
2. мин. концесия, периметър, участък; to hold down a ~ запазвам периметър; to jump a ~ присвоявам си незаконно чужд участък земя; прен. присвоявам си нещо чуждо; to stake out a ~ набелязвам границите на участък земя; прен. запазвам си правото на собственост (периметър).