Речник на думите в българския език

I. n
1. характер, нрав (на човек); a man of ~ човек с характер;
2. характер, природа, естество; качество; биол. отличителен признак (белег); hereditary (acquired) ~ биол. наследствен (придобит) характер (или белег); in the ~ of в качеството си на;
3. име, репутация, реноме; of bad ~ с лошо име (слава, репутация); left without a shred of ~ напълно дискредитиран; to have a good ~ ползвам се с добро име; to redeem o.’s ~ изкупвам вината си, възвръщам си доброто име;
4. референции, отзив, писмена препоръка, характеристика; to deliver a certificate of good ~ адм. представям препоръка за честност и благонадеждност;
5. известна личност; a great ~ in history историческа личност;
6. характер, стил, облик, физиономия; work that lacks ~ творба без собствен стил (физиономия);
7. лит. действащо лице, персонаж, образ;
8. роля; in the ~ of Hamlet в ролята на Хамлет; to be in (out of) ~ (не) съм в ролята си; (не) подхождам, (не) хармонирам; a ~ sketch скеч, чийто герой е твърде индивидуализиран или ексцентричен; кратка характеристика;
9. ирон., презр. субект, чешит, тип, оригинал; a bad ~ тъмен субект; he is quite a ~ разг. той е голям чешит;
10. буква, писмен знак; цифра; йероглиф; pl азбука, писмо; in German ~s с готически букви;
11. почерк;

II. v
1. рядко характеризирам;
2. рядко запечатвам.