Речник на думите в българския език

I. n
1. причина (of); prime ~ първопричина; the Final C. рел. първопричина, Бог;
2. причина, основание, повод (for); to show ~ излагам причините (мотивите); to give ~ for давам повод за;
3. кауза, дело; in a good ~ за право дело; to make common ~ with обединявам силите си за общо дело;
4. юрид. процес; кауза (на една от страните в процеса); to plead s.o.’s ~ защитавам, пледирам в полза на някого; to take up s.o.’s ~ поемам защитата на някого;
5. филос. = causality;

II. v
1. причинявам, пораждам;
2. карам, накарвам, принуждавам; to ~ s.th. to be done накарвам (ставам причина) да се направи нещо.