Речник на думите в българския език

I. v виня, обвинявам; осъждам; приписвам отговорност на, държа отговорен; he is to ~ for it той е виновен (крив) за това; to ~ a thing on a person стоварвам вината за нещо върху някого; you have only yourself to ~ само на себе си трябва да се сърдиш, вината е само у тебе, само ти си виновен; to be much to ~ много съм виновен;

II. n
1. вина, провинение; виновност; отговорност; the ~ is mine (lies with me) вината е моя, аз съм виновен; to lay (put, cast) the ~ (up)on s.o., to lay the ~ (for s.th.) at s.o.’s door стоварвам вината върху някого; to shift the ~ on s.o. прехвърлям вината на някого;
2. упрек, порицание, неодобрение, изобличение; to incur ~ (for s.th.) навличам си упрек (порицание); free from ~ безупречно, безукорно; почтено;

III. adj разг. проклет, пуст, ваджишки.