Речник на думите в българския език

I. v (bound [baund])
1. връзвам, свързвам; привързвам, стягам (down to, on); fast ~, fast find покритото мляко котки го не лочат;
2. прен. обвързвам, свързвам, привързвам (се), обиквам, привлича ме; bound by convention обвързан от условностите;
3. превързвам рана (up);
4. подвързвам (книга);
5. стягам, втвърдявам; сгъстявам (смес), бивам скован (за бетон, сняг, студ); stones bound together with cement циментирани камъни;
6. мед. затягам, запичам;
7. задължавам; to ~ o.s. to поемам задължение, заставен съм, нямам друг изход, задължавам се да; to be bound принуден съм, заставен съм, нямам друг изход; to be bound to be defeated обречен съм на поражение; to ~ s.o. over (to keep the peace) юрид. предупреждавам някого да пази общественото спокойствие;
8. обточвам; • to ~ s.o. (over) as an apprentice давам някого на занаят; to ~ over задължавам, изисквам, принуждавам;

II. n
1. трудно положение; to be in a double ~ в безизходица съм, притиснат съм от обстоятелствата;
2. разг. досада, досадно занимание, нещо неприятно;
3. връзка, закрепване, съединителен елемент; свързващ детайл;
4. муз. легато;
5. втвърдена глина между каменовъглени пластове.