Речник на думите в българския език

I. int шш, шт, тихо;

II. v
1. карам да затихне (млъкне); стихвам, затихвам, смълчавам се, притихвам; to ~ a baby to sleep приспивам бебе; all clamour was ~ed стихна всяка глъч;
2. сподавям (смях и пр.); снижавам (глас); ~ed conversation разговор със сподавени гласове, шепот;
3. прен. успокоявам, приспивам;
4.: ~ up потулвам;

III. n затишие, тишина; мълчание; the ~ of evening вечерна тишина; the ~ before the storm затишие преди буря.