Речник на думите в българския език

I. n надежда; очакване; вяра; to be past (beyond, beyond all) ~ в безнадеждно положение съм; don’t get (build) your ~s up не се самозабравяй, не се възгордявай; to anchor (pin) o.’s ~ on уповавам се на; to dash s.o.’s ~s разбивам надеждите на някого; to raise ~s създавам надежди у; not to have a ~ in hell нямам никакъв шанс; to be in ~s of надявам се на (да); forlorn ~ много слаба надежда, последна надежда; безнадеждна работа; воен. отряд, обречен на сигурна смърт; some ~, not a ~ малко вероятно; едва ли;

II. v надявам се; вярвам, имам вяра; очаквам, чакам (for, to с inf); I ~ so надявам се, че е така; to ~ against ~ надявам се на чудо.