Речник на думите в българския език

I. adj
1. велик, именит, прочут; Alexander the G. Александър Велики; G. Heavens (Scott)! Велики Боже!
2. голям (обикн. прен.); ~ A главно а; a ~ deal много (of); a ~ many много, мнозина; the ~ majority голямото мнозинство; to live to a ~ age доживявам до дълбока старост; a ~ occasion голямо (шеметно) събитие, тържествен случай; ~er London голям Лондон (с предградията);
3. възвишен, благороден; ~ thoughts възвишени мисли;
4. разг. голям, грамаден; ужасен, страхотен; чудесен, знаменит, славен; забележителен; a ~ story-teller славен разказвач;
5. predic разг. that’s ~! чудесно! възхитително! to be ~ at умея да, спец съм по, бива ме по, опитен съм в; to be ~ on запален съм по, обичам да, имам навик да, разбирам от; he was a ~ one for reading той много обичаше да чете;
6. пра- (при степени на родство) напр. ~ grandmother прабаба; • ~ with child бременна; ~ primer шрифт с големина 18 пункта; no ~ scratch (разг. shakes, things) не много хубав, не кой знае какъв; G. Seal голям държавен печат;

II. n
1. (the ~) великото; pl големците; силните на деня; класиците; ~ and small хора с различни обществено положение;
2. pl разг. последният изпит по филология или история в Оксфорд за получаване на степен бакалавър.