Речник на думите в българския език

мн. телефони, (два) телефона, м.
1. Само ед. Система за предаване и приемане на говор на далечно разстояние чрез електрически сигнали.
2. Апарат за такова предаване и приемане. Купихме си нов телефон.
3. Номер на абонат на такава система. Записвам телефона му.
• прил. телефонен, телефонна, телефонно, мн. телефонни. Телефонен разговор. Телефонен апарат. Телефонна кабина. Телефонна слушалка.

telephone, разг. phone
говоря по ТЕЛЕФОНа speak on/over the telephone/phone
обаждам се по ТЕЛЕФОНa (при повикване), вдигам ТЕЛЕФОНа answer the call
викат ме по ТЕЛЕФОНa be wanted on the (tele)phone
обаждам се на някого по ТЕЛЕФОНа, повиквам някого по ТЕЛЕФОНа telephone/phone s.o., ring/call s.o. up, give s.o. a ring
свързвам се по ТЕЛЕФОНа с някого get on to s.o.; get s.o. on the phone
свързвам някого по ТЕЛЕФОНa put s.o. through (to)
повикване по ТЕЛЕФОНа a telephone call, (междуградско) a trunkcall, a long-distance call
съобщение по ТЕЛЕФОНa a telephone messagе
вие имате ли ТЕЛЕФОН? are you on the (tele)phonе? моля, затворете ТЕЛЕФОНа hang up, please
не затваряйте ТЕЛЕФОНа, чакайте на ТЕЛЕФОНа hang on, please
кой е на ТЕЛЕФОНа? who is speaking?
на ТЕЛЕФОНа е Иванов (при отговор) this is Ivanov; this is Ivanov speaking
автоматичен ТЕЛЕФОН, ТЕЛЕФОН автомат a public telephone, a public call-box, telephone-booth