Речник на думите в българския език

слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.
прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
• Целият съм слух. Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
• Свиря по слух. Свиря без ноти, по памет.

(същ.) мълва, новина, вест, съобщение, версия
(същ.) донос, клюка
(същ.) история, предание, легенда
(същ.) хорски приказки

1. hearing, ear
тънък/остър СЛУХ a keen/subtle ear, keen/acute hearing
абсолютен СЛУХabsolute pitch
имам добър/слаб СЛУХ have a good/bad ear
имам музикален СЛУХ have a good ear for music
нямам музикален СЛУХ have no ear for music
лишен от музикален СЛУХ tone deaf
идвам/достигам до СЛУХ а на catch/meet the ear of, come upon s.o.'s ears
действувам приятно на СЛУХа tickle the ear(s)
свиря/пея по СЛУХ play/sing by ear
напрягам СЛУХa си strain o.'s ears
превръщам се/обръщам се цял в СЛУХ be all ears
2. (мълва) rumour, report; hearsay
упорити СЛУХове persistent reports
според СЛУХове according to rumour
слушам СЛУХ ове за hear rumours of
носи се СЛУХ a rumour is about/afloat/current, it is rumoured/whispered, rumour has it, there is a report (че that)
носят се СЛУХове whispers arc going round
пускам СЛУХ spread a rumour, set a rumour afloat/abroad, whisper
пусна се СЛУХ word got round
зная само от СЛУХове know from hearsay
основан на СЛУХове based on hearsay