Речник на думите в българския език

паметта, само ед., ж.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
• Вечна памет! Винаги да се помни.
• Зрителна памет. Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
• Слухова памет. Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
• Говоря по памет. Без да гледам в текста, по спомен.
• Имам къса памет. Лесно забравям.

(същ.) възпоминание, спомен

memory
добра ПАМЕТ a good/retentive/tenacious memory
слаба ПАМЕТ a bad/poor memory
къса ПАМЕТ a short memory
зрителна/слухова ПАМЕТ a visual/an aural memory
отлична зрителна ПАМЕТ a camera eye
ПАМЕТ за думи a good verbal memory
в ПАМЕТ на in memory of, (като надписи) in living memory of
no ПАМЕТ from memory
скица по ПАМЕТ a memory sketch
свиря по ПАМЕТ play from memory
запечатан
в ПАМЕТ та на някого embedded/engraved in s.o.'s memory
врязвам се в ПАМЕТ та на be engraved/stamped on s.o.'s memory, stick in s.o.'s memory
живея/жив съм в ПАМЕТ та на live on in the memory of
ако ПАМЕТта мн не ме лъже if my memory does not fail me; if my memory is not at fault; if I remember rightly
изплъзвам се от ПАМЕТта на escape/slip o.'s memory
възстановявам по ПАМЕТ reconstruct from memory, retrace
вечна му ПАМЕТ may his memory live for ever