Речник на думите в българския език

мътна, мътно, мн. мътни, прил.
1. За течност – който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода.
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед.
3. За съзнание – помрачен, объркан. Мътна глава.
• В мътна вода риба ловя. Използвам неуредици за лична изгода.
• Вземат ме мътните. Побърквам се.
• Мътна и кървава. За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
• Мътни времена. Размирни времена.

(прил.) тъмен, помътнен, потъмнен, потъмнял, помрачен, непрозрачен, нечист
(прил.) смътен, неясен, неопределен, забулен
(прил.) размътен, кален, зловонен
(прил.) слаб, мъждив, блед, премрежен

1. turbid, muddy, thick, troubled
(за питие) dreggy, ам. roily
2. (непрозрачен) opaque
мътно стъкло bone/opal glass
3. (за поглед) dull, lacklustre, lustreless, misty, vague, dim
с МЪТЕН поглед dull-eyed
4. (неясен, объркан) muddy, muddled, dark, confused, woolly
мътни времена troubled times
мътни очертания blurred outlines
той има мътни понятия за нещата his ideas are vague, he has only vague ideas about things
главата ми е мътна have a thick/muddled head
тя е една мътна и кървава it is a hell of a mess
мътните да го вземат/отнесат, мътните го взели plague take him, the devil take him, drat him