Речник на думите в българския език

, листът, листа, мн. листове и листа, (два) листа, м. 1. Тънък пласт, обикн. от хартия или метал с определена форма и размери. Лист хартия. Ламаринен лист. Меден лист. 2. Всяка една от съставните части на книга, тетрадка и под. Книгата има 200 листа. 3. Тънък пласт от тесто за баница или сладкиш.1. Удостоверение за извиняване на отсъствия поради болест. 2. Формуляр със сведения за болния и анамнезата на болестта му при престой в болница.

(същ.) хартия, бумага
(същ.) вестник, газета, журнал
(същ.) листо, листа, шума
(същ.) пластинка, плоча, плочка

1. (на дърво, книга) leaf (pl. leaves)
тютюн на ЛИСТа leaf tobacco
ЛИСТ на папрат frond
(на трева) blade
(на цвят) petal
треперя като ЛИСТ tremble like an aspen leaf
2. (къс хартия) sheet (of paper)
(метален) sheet, plate
желязо на ЛИСТове sheet iron
анкетен ЛИСТ questionnaire
болничен ЛИСТ а patient's chart/card
монтажен ЛИСТ кино script, titles
открит/пътен ЛИСТ pass
пътен ЛИСТ (попълван от шофьора) itinerary
изпълнителен ЛИСТ юр. а writ of execution
3. (меню) bill of fare; menu (card)
ЛИСТ за напитки a wine list

Лист -
Листопад (сериал) -
Лиственица -
Листец (област Бургас) -
Листнати мъхове -
Листовиден морски дракон -
Листни въшки -
Листец (област Силистра) -
Листояди -
Лист на Мьобиус -