Речник на думите в българския език

мн. кори, ж.
1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора.
2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори.
3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб.
4. Лист от тесто. Кори за баница.
5. Корица на книга. Учебникът е с дебели кори.
6. Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част. Раната хвана кора. Снегът има твърда кора от лед. Земна кора.
• същ. умал. коричка, мн. корички, ср. Коричка сапун.
• Чета от кора до кора. Прочитам цялата книга.

Библейско тълкуване: Един вид тънка пита, която се меси от чисто брашно, и която, помазана с елей, се употребява в разни приношения - Из. 29:2,23; Лев. 2:4, 7:12; Чис. 6:15.

(същ.) обвивка, ципа, кожа
(същ.) външна обвивка, покривка, черупка
(същ.) кожица, люспа, шлюпка

(на дърво) bark, rind
(на плод) rind, peel
лимонова КОРА lemon peel
(земна, ледена, на хляб) crust
(на рана) scab
(от тесто) sheet (of pastry), pastry
(корица на книга) cover
мозъчна КОРА cortex
бот. cortex
покрит с КОРА corticate(d)
прочитам от КОРА до КОРА read from cover to cover
хващам КОРА crust, get crusted over, skin over; mantle
слагам някому динена КОРА play s.o. a dirty trick, diddle/fiddle s.o., practise upon s.o

Кора -
Кораб -
Корабна артилерия -
Коран -
Корадо Алваро -
Корали -
Корабостроене -
Коралов риф -
Корбец -
Коралов триъгълник -