Речник на думите в българския език

мн. канали, (два) канала, м.
1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води.
2. Дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и др. Копаят канал за телефонните кабели.
3. Изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна.
4. Тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове. Повредил се е мръсният канал на блока.
5. В техниката – нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част.
6. В биологията – дълъг проход в организма за преминаване на вещества. Храносмилателен канал. Пикочен канал.
7. Спец. Линия за предаване на телевизионни, радио-и телеграфни сигнали. Тази програма се излъчва по седми канал.
8. Прен. Установен административен ред през различни инстанции. Молбата ще мине по канала.
9. Прен. Таен път за придвижване на личности или стоки. Оттук минава каналът на наркотиците.

(същ.) водопровод, тръба, цев, проводник
(същ.) способ, средство, начин, път, проход
(същ.) гнездо, жлеб, фалц, улей
(същ.) изкоп
(същ.) ров, канавка, траншея
(същ.) водосток, олук, дренажен кладенец
(същ.) яма
(същ.) рязка, знак, цепка, шлиц, прорез
(същ.) ход
(същ.) тръбопровод, канализация, тръби
(същ.) улук

1. (изкуствен.) canal
(естествен) channel
(в сграда) drain
(градски) drain, sewer
напоителен/оросителен КАНАЛ an irrigation canal
водносилов КАНАЛ a hydro-power canal
водоотводен КАНАЛ catch-water (drain)
КАНАЛ за оттичане на повърхностни води drain
роторен КАНАЛ ел. a rotor groove/channel
2. анат. duct, canal
пикочен КАНАЛ urethra
жлъчен КАНАЛ bile-duct
3. тех. groove, channel
телевизионен КАНАЛ T.V. channel
4. прен. channel