Речник на думите в българския език

мн. измами, ж.
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под. ).

(същ.) лъжа
(същ.) подлъгване, излъгване, шмекерия, изиграване, подвеждане, подмамване, измамване
(същ.) заблуда, заблуждение, заслепение, видение, мираж, химера, илюзия, призрак, мечта
(същ.) подлост, лицемерие, притворство, машинация, игра, маска
(същ.) предателство, издайничество, изменничество, вероломство
(същ.) злоупотреба, шарлатанство
(същ.) съблазън, прелъстяване
(същ.) извъртане, софистика, хитрина
(същ.) усукване, шикалкавене, мошеничество
(същ.) мистификация
(същ.) нагласена работа, фалшификация
(същ.) нечестност, невярност, фалш, двуличие, изневяра
(същ.) непочтеност
(същ.) номер, шега, измислица
(същ.) подхлъзване, интриги
(същ.) преструване, преструвка, симулация, симулиране, шарлатания
(същ.) неискреност
(същ.) хитрост, ловкост, хитър номер
(същ.) фокуси

1. fraud, deceit, deception; circumvention; swindle, dupery; foul play, double-dealing, take-in
(е училище) cheating
с ИЗМАМА накарвам някого да направи нещо trick s.o. into doing s.th.
постигнато чрез ИЗМАМА fraudulently obtained, achieved by deception/fraud
получавам нещо с ИЗМАМА obtain s.th. on/by/under false pretences
2. (самоизмамваме) delusion, illusion, deception
оптическа ИЗМАМА an optical illusion