Речник на думите в българския език

изкупителят, изкупителя, мн. изкупители, м. Лице, което изкупва чужди грехове.

Библейско тълкуване: Едно название дадено на Исуса Христа, Избавителя на света, защото той изкупи хората от робството и вината на греха, с това че умря на тяхното място, и даде живота си за техен откуп - Мт. 20:28; Гал. 3:13; Еф. 1:7; 1Тим. 2:6; Тит 2:14; 1Пет. 1:18,19; Отк. 5:9. В Мойсеевия закон - Лев. 25:25,48, това название се дава на онзи, който има право да откупва стяжание, особено на един ближен сродник, който може да го откупи от някой чужденец или евреин, който е купил стяжанието. Такъв беше Вооз, който понеже беше един от най-близките сродници на Елимелех, се ожени за Рут, наследницата Елимелехова, и така върна имуществото и на Елимелеховото родство. Еремия откупи нивата на братовчед си Анамеил, която щеше да се продаде на друг - Ер. 32:7,8. Така Христос взе част от нашата плът и кръв, за да може, като ближен наш сродник, да изкупи за нас небесното наследие - Йов 19:25,26.

Най-близкият сродник се наричаше още мъстител, или отмъстител на сродна кръв; и имаше право да отмъсти за пролятата кръв на убития си сродник - Чис. 35:12,19,21; Вт. 19:6,12. За защита на невинните от тези отмъстители, Бог определи градове за прибежище по Израилската земя. Виж Прибежище.