Речник на думите в българския език

изкажеш, мин. св. изказах, мин. прич. изказал, св. – вж. изказвам.

изка̀жа
= изка̀звам гл.
1. express, say, voice; ~ мнение express an opinion; ~ мъката си tell o.’s sorrow; unload/unburden o.’s heart; ~ предположение suggest; ~ съболезнования present o.’s condolences;
2. (тайна) betray, give away; (издавам) reveal, disclose, let out; (някого) betray, give away, tell on, inform against, let the cat out of the bag sl. give the show away; ~ и майчиното си мляко he’ll cough up his mother’s milk;

~ се speak, state/express o.’s opinion/views; книж. opine; (на събрание) speak, make a statement; (без покана) разг. sound off; (вземам становище) declare, pronounce (за for, против against); всеки ще може да се изкаже everyone will be given the floor, everyone will have the opportunity to speak; ~ се открито speak freely/openly; не може да се изкаже с думи it baffles expression, words cannot express it.