Речник на думите в българския език
Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
info
rechnik.info
rechnik.info
грешка?
дисидѐнт
Тълковен речник
мн. дисиденти, м.
1. Истор. През средновековието – отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
1. Истор. През средновековието – отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
Синонимен речник
(същ.) разколник, отцепник, отстъпник
Българо-Английски речник
дисидѐнт
м., -и dissident, dissenter; dissentient.
м., -и dissident, dissenter; dissentient.
Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!
Уникален
Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.
Удобен
Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.
Различен
След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.