Речник на думите в българския език

давиш, мин. св. давих и давих, мин. прич. давил и давил, несв.
1. Кого/какво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна силно главата му под водата и започна да го дави.
2. Кого/какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. Кучето давеше лисицата и не и позволяваше да се обърне.
3. Кого/какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше.
4. Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори. – давя се.
1. Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави.
2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим.
3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше.
4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора.

(гл.) душа, удушавам, задушавам, задавям
(гл.) потъпквам, подтискам, удавям, умъртвявам, убивам
(гл.) хапя, ръфам

1. drown
2. (душа) strangle, throttle, stifle, suffocate, choke
ДАВЯ
3. drown
(задушавам се) choke, suffocate (от with)
ДАВЯ ce от кашлица choke/suffocate with coughing, my cough is choking/suffocating me
4. (за кучета) fight
давещият се и за сламка се хваща a drowning man will catch/clutch/grasp at a straw