Речник на думите в българския език

грабваш, несв. и грабна, св.
1. Какво. Вземам бързо, изведнъж, с рязко движение. Грабвай чантата и бягай!
2. Прен. Кого. Правя силно впечатление, увличам. Книгата ни грабва още от първите страници. – грабвам се/грабна се. Разг.
1. Отивам надалече бързо, спешно. И като се грабнах, та в другия край на страната. Грабнал съм се от толкова място, и за какво?
2. Залавям се, заемам се да правя нещо със сила, с голямо старание. Грабнах се да му помагам, а той – никаква благодарност.

(гл.) сграбчвам, хващам, докопвам, залавям, улавям, пипвам, вземам, задигам, отнемам, замъквам, вдигам, отмъквам, ограбвам, отвличам, завличам
(гл.) похищавам, грабя, крада, присвоявам, разграбвам, изкрадвам
(гл.) отнасям, арестувам
(гл.) привличам, харесвам се, нравя се, спечелвам
(гл.) вземам със сила, пленявам

snatch (up), grab, seize, whip up (и нож. револвер)
snap up (и за звяр)
(отнемам насилствено) snatch away
(отнасям-и за болест, смърт) carry off
(шапка-за вятъра) snatch off, take
ГРАБВАМ оръжие take up arms, fly/rush to arms
ГРАБВАМ в ръцете си catch in o.'s arms
ГРАБВАМ от ръцете на snatch out of the hands/from the grasp of
ГРАБВАМ телефонната слушалка snatch up the receiver
работата го грабна he became engrossed in his work
актьорът грабна публиката the audience was carried away/was swept off its feet by the actor
книгата не ме грабна the book. didn't grip me
ГРАБВАМ ce up and go
те се грабнаха, та на Пловдив they up and went to Plovdiv