Речник на думите в българския език

мн. вдовици, ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си.

Библейско тълкуване: За да се запази името на рода и наследството по времето на патриарсите е имало обичай - Бит. 38гл., който по-късно бил утвърден от Мойсеевия закон - Вт. 25:5-10, вдовица без деца да се ожени за брата на умрелия и мъж. Но ако мъжът и не е имал брат, тя е трябвало да се ожени за най-близкия му роднина - Рут 3:12,13, 4:1-11; Мт. 22:23-30. На първосвещеника е било забранено да се жени за вдовица - Лев. 21:14. Човеколюбието и справедливостта на истинската вяра, стават видни в Библията от това, че Бог и Неговите служители съчувстват в скръбта, удовлетворяват нуждите и защитават правата на вдовиците - Из. 22:22-24; Вт. 16:11, 24:17,19; Пс. 68:5; Ис. 1:17, 10:2; Ер. 22:3; Мт. 23:14. Апостолската църква се е грижела за вдовиците - Д.А. 6:1-3; 1Тим. 5:16, и Яков счита тази длъжност за важна част от истинското благочестие - Як. 1:27. Езичеството, напротив прави онези, които са били робини на господаря си през живота му, или жертва на пламъците при смъртта му, или безпомощни страдалци под всякаква нищета и презрение. Задълженията на християнските вдовици са ясно определени в 1Тим. 5:3-16.

widow
сламена ВДОВИЦА a grass widow
ВДОВИЦАнаследница юр. jointress, jointuress

Вдовица -
Вдовицата в бяло -
Вдовицата в бяло (сериал, 2006) -
Вдовицата Кудерк -
Вдовицата (филм, 1894) -
Вдовици -
Вдовицови -