Речник на думите в българския език

I. n
1. свободен, висящ край;
2. металически наконечник на връзка за обувка;
3. петелка отзад на обувка (за по-лесно обуване);
4. край (връх) на опашка на животно;
5. етикет, надпис (на багаж и пр.), вързан с връвчица;
6. щръкнал кичур вълна на руното на овца;
7. театр. (морално) обобщение в края на драма;
8. изтъркана, банална фраза; клише;
9. рефрен, напев, припев (на песен и пр.);
10. заключение, извод; епилог; поука;
11. кратък цитат;
12. опашка, дръжка, издатък на изковка (за хващане с клещи);
13. ел. кабелен накрайник;
14. pl отпадъци, остатъци;
15. шлака;
16. ам. регистрационен номер (на автомобил); • electronic ~ електронно следящо устройство;

II. v (-gg-)
1. слагам металически наконечник (на вратовръзка); слагам етикет (на багаж);
2. маркирам, отбелязвам;
3. съчинявам (слагам) рефрен на;
4. римувам (се);
5. прибавям, прикачам (to, on to); съединявам, сглобявам (together);
6. разг. преследвам, постоянно се влача подир (някого); проследявам; вървя по петите (along); to ~ at s.o.’s heels не се отделям от някого, вечно съм по петите на някого.

I. n гоненица (игра);

II. v (-gg-) хващам (пипвам, докосвам) при гоненица.