Речник на думите в българския език

I. adj
1. по-горен; по-висш, старши; ~ officer висш офицер;
2. превъзхождащ, надминаващ (to); ~ strength по-голяма сила; сила, която има привес; a ~ man изключителен човек; много издигнат човек; the computer is ~ to the book компютърът превъзхожда книгата;
3. самодоволен, високомерен; надменен, горделив;
4. недосегаем, недостижим (to);
5. печ. който се намира над реда;
6. горен; ~ wings зоол. горни крила, надкрилници (у насекомите); ◊  adv superiorly;

II. n
1. началник, шеф; старши; висшестоящ;
2. игумен, игуменка; управител, управителка; Mother (Lady) S. игуменка; Father S. игумен;
3. печ. знак над печатния ред.