Речник на думите в българския език

I. n
1. клечка, чивия, клин, колче; щифт; чеп, запушалка за бъчва;
2. дървен ключ на музикален инструмент;
3. гвоздей (кука) за закачане, закачалка;
4. щипки за пране (и clothes-~);
5. sl крак (обикн. дървен);
6. чашка, глътка (алкохол);
7. степен, ниво (в йерархия); • a ~ to hang a thing on предлог, повод (за разсъждения и пр.); a round ~ in a square hole (a square ~ in a round hole) човек не на мястото си, неподходящ за дадена работа; to bring (let, take) down a ~ (or two) смачквам фасона на; to come down a ~ (or two) променям тона, запявам друга песен, налягам си парцалите; to buy (clothes) off the ~ купувам готови дрехи; not to move (start, stir) a ~ не си мръдвам и пръста;

II. v (-gg-) 1. закрепям с клечка и пр. (down, in, out);
2. задържам (цена на акции) на едно и също равнище;
3. отбелязвам (резултат) при крибидж (вид игра); to have s.o. ~ged разконспирирам някого; разбирам кой (какъв) е той;