Речник на думите в българския език

мн. яребици, ж. Дребна полска птица със сиво-кафяво оперение, която се лови заради вкусното и месо.
прил. яребичен, яребична, яребично, мн. яребични.
прил. яребичи, яребича, яребиче и яребичо, мн. яребичи. Яребичи яйца.

Библейско тълкуване: Една добре позната птица, от която три вида се срещат в Палестина. Сауловото преследване на Давид, е сравнено с преследването на яребица в планините - 1Цар. 26:20. Това може да се изтълкува с един обичай на аравийците, които като виждали, че тази птица изнемощява, когато се подгонва няколко пъти един след друг, най-накрая се спускали внезапно върху нея, и я удряли с тоягата си. Значението в Ер. 17:11: "Каквато е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила", е че тя изгубва труда си, защото малките птици като се излюпят я напускат. |

partridge (Perix cinerea)