Речник на думите в българския език

мн. ямурлуци, (два) ямурлука, м. истор. Мъжка горна дреха от дебел плат с форма на наметало с процепи за ръцете и с качулка.
Стана студено и овчарите се загърнаха в ямурлуците си.

тур. yağmurluk от yağmur - „дъжд”
Традиционна дълга връхна дреха или наметало с качулка. Изработва се от домашно тъкан дебел вълнен плат, добре затепан. Нарича се още гу̀ня, япанджа̀к; (в Западна България и средната част на Северна България), опанджа̀к (в Средногорието), кѐбе или кеп̀е (в Родопите и Пирин), каба̀ница.
Ямурлукът е съставна част на пастирското и на пътническото облекло, употребявано в миналото от скотовъдци, колари и др. за предпазване от валежи и при лошо време. Най-често ямурлуците са едноцветни (бели, сиви, кафяви), но има и двуцветни, с ритмично редуващи се хоризонтални бели (бежови) и кафяви (черни) ивици. В някои райони ямурлукът е елемент на сватбеното облекло.

hooded cloak