Речник на думите в българския език

чудна, чудно, мн. чудни, прил.
1. Който е особен, странен и буди недоумение. Чудни същества живеят в приказките.
2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен. Чудна хубавица. Чудна пролет.
3. За качество – който се проявява в голяма степен. Някаква чудна сила го правеше непобедим.

(прил.) особен, странен, необикновен, необичаен, небивал, рядък, неестествен, оригинален, невероятен, невъзможен, нечут, чудноват, необясним, за чудене, дивен, удивителен, чудесен, фантастичен, куриозен, парадоксален, ексцентричен, своенравен
(прил.) нередовен, анормален
(прил.) чудат, неочакван
(прил.) хубав, красив, прекрасен, прелестен
(прил.) гротесков

1. (който буди недоумение) wonderful, marvellous, wondrous; strange, queer, odd, funny
ЧУДЕН човек си ти you're a funny fellow! I can't make you out
нищо чудно small wonder
нищо чудно, че it is not to be wondered that, (it is) no wonder (that), it is small/little wonder (that)
какво чудно what wonder
чудно е, че it's a wonder that
колкото и да е чудно strangely/funnily enough
чудно, че ги няма strange that they shouldn't be here
чудно! how strange/funny! that's funny!
2. (прекрасен) beautiful, lovely

Чуден свят (филм) -
Чуден свят -
Чудните мостове -
Чужденецът -
Чужденецът (филм) -
Чудни скали -
Чурен -
Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция -
Чудната петорка -
Чудеса на Свети Димитър -