Речник на думите в българския език

(същ.) достойнство, име, почит, уважение, почитание, репутация, почест
(същ.) удостояване, отличие, отличаване
(същ.) признание, похвала, заслуга
(прил.) многоброен, многократен, гъст, повтарян, нееднократен, повтарящ се, постоянен, непрекъснат, всекидневен, обичаен, зачестил
(прил.) плътен, сбит

1. прил. frequent; common, usual
(за пулс) quick, fast
ЧЕСТ огън воен. quick/rapid fire
2. същ. honour; credit
в ЧЕСТ на in honour of
имам ЧЕСТ да have the honour of (c ger.)
имам ЧЕСТ да Ви поканя на I request the pleasure of your company to/at
ЧЕСТ ми е да I am proud to
имаме ЧЕСТ да Ви уведомим we beg to inform you
нямам ЧЕСТта да not have the honour of (c ger.)
за мене е ЧЕСТ да I am honoured to
на мене се падна ЧЕСТта да the honour fell to me to
въпрос на ЧЕСТ a matter/a question of honour
отдавам ЧЕСТ воен. salute
в полето на ЧЕСТ та in the field of glory
излизам от положението с ЧЕСТ come off with flying colours
правя ЧЕСТ на be a credit/an honour to
прави му ЧЕСТ that is all to his credit, that does him credit, it reflects credit on him
правя ЧЕСТ на професията си be a credit/an ornament to o.'s profession
справям се с ЧЕСТ acquit o.s. with credit
за негова ЧЕСТ трябва да се каже be it said to his credit, it must be said to his credit
това не ти прави ЧЕСТ this is unworthy of you
моминска ЧЕСТ virginity
3. (участ) fate, lot
за зла ЧЕСТ as ill luck would have it