Речник на думите в българския език

мн. църкви, ж.
1. У християните – организация, която ръководи духовния, религиозния живот.
2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм.
• прил. църковен, църковна, църковно, мн. църковни. Църковно настоятелство. Църковни книги.

Библейско тълкуване: Гръцката дума еклесия, означава "събрание", било религиозно или друго, и понякога е преведена така, както в Д.А. 19:32,39. В Новия Завет общо означава "събрание от богомолци", или еврейско - Д.А. 7:38, или християнско - Мт. 16:18; 1Кор. 6:4.

Думата има два аспекта:

1. Всемирната Христова Църква, (невидимата църква), състояща се от онези, чиито имена са написани на небето, които Бог познава, но които ние не можем да знаем кои са - Евр. 12:23, или "видимата църква", състояща се от онези, които минават на земята за Христови последователи - Кол. 1:24; 1Тим. 3:5,15.

2. Една особена църква или едно тяло от вярващи, които се събират на едно място и се молят заедно; както Римската църква, Коринтската църква, и др., до които ап. Павел е отправял писма.

(същ.) черква, храм, обител, катедрала, молитвен дом, олтар, манастир, параклис
(същ.) светилище, светиня

church; place of worship
(манастирска) minster
намерил си ЦЪРКВА да се прекръстиш you've come to the wrong shop; meddle with your match