Речник на думите в българския език

ударна, ударно, мн. ударни, прил.
1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач. ). Ударни инструменти.
2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач. ). Ударна дивизия. Ударен час.
3. Остар. Който е първи при извършване на работа. Ударна бригада.
• Ударна вълна. Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.

(прил.) смахнат, шантав, щурав

1. вж. accented, stressed
2. (смахнат) crazy, crack-brained, touched in the head, a little touched, nuts
3. същ. crack-brain
правя се на УДАРЕН act stupid, play dumb, pretend not to understand
4. (способен, усърден) capable, industrious, efficient
ударна бригада a team of shock-workers
5. (бърз, ускорен) urgent, accelerated, ударна задача an urgent task
ударно темпо an accelerated rate
ударно производство a stepped-up/an accelerated production
ударно лечение an intensive/a concentrated treatment
6. (отнасящ се до удар) percussion (attr.), percussive
УДАРЕН инструмент муз. a percussion instrument
ударно действие (на снаряд) percussion action

Ударен музикален инструмент -
Ударение -
Ударен кратер -
Ѝ -
Ударно-спусков механизъм -
Ударно-кремъчен запалващ механизъм -
Ударний (Еврейска автономна област) -
Ударник -
Подводница -
Ударна вълна -