Речник на думите в българския език

тъпчеш, мин. св. тъпках и тъпках, мин. прич. тъпкал и тъпкал, несв.
1. Какво/кого. Мачкам с крака, газя. Не тъпчете цветята в градината.
2. Какво. Пъхам със сила, бутам. Тъпча чантата с дрехи.
3. Прен. Разг. Кого. Карам насила да яде. Защо тъпчеш детето, щом не е гладно?
4. Прен. Кого. Държа в подчинение; покорявам, потискам. Той тъпче подчинените си. – тъпча се. Разг. Ям много, преяждам.
• Тъпча на едно място. Не се развивам, в застой съм.

(гл.) газя, мачкам, смачквам, сплесквам, стъпквам, изтъпквам, сгазвам, прегазвам
(гл.) пълня, натъпквам, напълвам, затъпквам
(гл.) подтискам, гнетя, угнетявам, малтретирам, изтезавам, тероризирам, тормозя, тиранизирам, онеправдавам, обезправявам, потъпквам, погазвам
(гл.) не тача, не зачитам, пренебрегвам
(гл.) смачквам с крака
(гл.) тъпча се, ям лакомо, нагъвам, угоявам

1. (газя) tread on, trample on/upon; stamp on
ТЪПЧА глина knead clay
2. (натьпквам) stuff; cram, jam; squeeze
не го тъпчете с лекарства don't stuff him with medicines
не тъпчете детето с храна don't overfeed the child
той е бил тъпкан с тези идеи от ранно детство he has had these ideas crammed down his throat from early childhood
3. (потискам) oppress
4. вж. потъпквам
ТЪПЧА на едно място mark time
ТЪПЧА се
5. be crowded; crowd together
6. (ям много) stuff/cram o.s. (c with), gorge o.s. (on), guzzle; gormandize