Речник на думите в българския език

мн. треви, ж.
1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скубя трева. Кося трева.
2. Разг. Билка. Пия чай от треви.
3. Жарг. Само ед. Вид наркотик – марихуана.
същ. умал. тревичка, мн. тревички, ж.

Библейско тълкуване: Понякога значи каква да е зеленина - Ис. 15:6, а друг път общата храна на добитъкът - Пс. 104:14. Писателите на Св. Писание, поясняват много неща, като вземат за пример тревата, която, освен че е нежна, има и някои други свойства, особено да расте бързо и да гори лесно, ако се запали, след като се изсуши на сено - Пс. 90:5,6, 92:7, 103:15,16; Ис. 40:6-8, 51:12; Як. 1:10; 1Пет. 1:24. В Сирия и днес употребяват трева и храсти за топливо, по причина, че там дървата са оскъдни - Мт. 6:28-30.

(същ.) билка, бурен, плевел, буренак
(същ.) морава, зеленина, ливада
(същ.) биле, лековито растение, подправка

grass
морска ТРЕВА seaweed
лечебни/лековити треви medicinal herbs
птича ТРЕВА бот. bird grass (Polygonum aviculare)
не ходете по ТРЕВАта keep off the grass
тя не пасе ТРЕВА she's no fool, you can't fool her