Речник на думите в българския език

тичаш, несв.
1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел. Тичам до автобусната спирка. Тичай да купиш един хляб.
2. Прен. Върша усилено и продължително нещо, свързано с движение. Цяла седмица тича, за да посрещне добре гостите.
3. Прен. Ходя дълго по инстанции, уреждам нещо. Колко тича, докато се уреди на работа в министерството.
4. Прен. Грижа се за някого усърдно, усилено. Майка му цял живот тича за него.
• същ. тичане, ср.
• Тичам след някого. Разг.
1. Грижа се прекалено усърдно за някого.
2. Задирям, ухажвам някого, без да срещна взаимност.

(гл.) бягам, припкам, търча, летя, бързам, изтичвам, изтърчавам, притърчавам, дотърчавам, прибягвам, притичвам, потичвам, поприпквам, плюя си на петите
(гл.) избягвам, отбягвам, оттеглям се, напускам, страня, разбягвам се, отдалечавам се, отстранявам се, отдръпвам се, отмествам се, забягвам, побягвам
(гл.) движа се
(гл.) препускам
(гл.) пробягвам, преминавам

run
ТИЧАМ насам-натам run to and fro, run about
видяхме го да тича we saw himrunning
ТИЧАМ презглава, ТИЧАМ като луд scamper, scutter, scoot; run like blazes; run for o.'s life
ТИЧАМ след run after (и прен.)
ТИЧАМ да уредя някаква работа run around to arrange s.th.
ТИЧАМ пo лекари/адвокати run around seeing doctors/lawyers