Речник на думите в българския език

съдиш, мин. св. съдих и съдих, мин. прич. съдил и съдил, несв.
1. Кого. Разглеждам дело според законите. Ще го съдят за изнасилване.
2. Кого. Водя съдебен процес срещу някого. Ще го съдя за обида.
3. За какво/за кого. Създавам си мнение по някакъв въпрос. Съдя за способностите му по това, което видях.
4. Какво/кого. Преценявам, обвинявам. Победителите не ги съдят. Ще ме съдят следващите поколения. – съдя се. Водя съдебно дело с някого. Ще се съдят за наследството.

(гл.) осъждам, присъждам, издавам присъда
(гл.) давам под съд
(гл.) заключавам, вадя заключение, правя извод, решавам, обсъждам, преценявам, обмислям, разсъждава, съобразявам, тълкувам
(гл.) поучавам, съветвам, наставлявам, давам акъл, давам съвет
(гл.) ценя, оценявам
(гл.) отсъждам, произнасям се

1. (за съд) try, put on trial; bring to trial
(за страна) sue, bring a suit against, bring up before the court/litigate with
съдят ме be under trial (за for)
2. (отсъждам, преценявам) judge; pass judgement upon; stand in judgement
(вадя заключение) judge (пo, от by, from за of)
ако може да се съди по това if it is anything to go by
доколкото мога да СЪДЯ to the best of my judgement
СЪДЯ по това, което съм чул I go by what I have heard
съди сам judge for yourself
3. (мъмря, укорявам) admonish; rebuke
СЪДЯ се go to law (с with), be at law (with)
съдено му било he was fated (to с inf.)

Съдбата на Вселената -
Съд на Европейския съюз -
Съдебна палата (София) -
Съдебна система на България -
Съдията (филм, 2014) -
Съдиево (област Бургас) -
Съдиево (област Сливен) -
Съдба -
Съдомиялна машина -
Съдебна власт -