Речник на думите в българския език

срамът, срама, мн. срамове и срамове, (два) срама, м.
1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
• От кумова срама. От немай къде, по принуда, за пред другите.
• Срам ме е. Срамувам се.
• Срам не срам. Въпреки че се срамувам.
• Ставам за срам. Опозорен съм.
• Бера срам/срамове. Срамувам се.

(същ.) свян, стеснение, смущение, нерешителност, боязън
(същ.) безчестие, позор, излагане, неприличие, петно
(същ.) срамота, резил, скандал, маскарлък
(същ.) честолюбие, скромност
(същ.) очерняне
(същ.) позорна постъпка

shame
(позор) disgrace
(смущение) shyness
за негов СРАМ to his shame
ставам за СРАМ be put to shame
СРАМ ме е, хваща ме СРАМ feel/be ashamed/shy
умирам от СРАМ burn with shame
нямам СРАМ, изгубил съм всякакво чувство за СРАМ be lost to all sense of shame, be brazen, be dead to shame
СРАМ (и позор)! shame! не те е СРАМ! shame on you! for shame! как не те е СРАМ!
you ought to be ashamed of yourself! СРАМ не СРАМ however awkward it may be

Срам -
Срамни устни -
Срамно възвишение -
Срамна въшка -
Срамна цепка -
Срамно окосмяване -
Срамежлива мимоза -
Срам и позор -
Срамежливост на короната -
Срам (филм) -