Речник на думите в българския език

спъваш, несв. и спъна, св.; какво/кого.
1. Препречвам крак или нещо друго, та нарушавам равновесието на движещ се човек или животно; препъвам. Дървото спъна коня и ездачът се преметна.
2. Връзвам краката на човек или животно така, че да не могат да се движат. Спънах коня и го оставих да пасе.
3. Прен. Преча на нещо или на някого; затруднявам, възпрепятствам, забавям. Неговата несериозност спъва общата ни работа. – спъвам се/спъна се.
1. При движение окачам единия си крак о преграда, препятствие. Спъвам се о корен на дърво.
2. Прен. Затруднявам се от нещо. Спънах се в тази теория.
същ. спъване, ср.

(гл.) препъвам, запречвам, препречвам
(гл.) спирам, пъна, възпирам, преча, попречвам, препятствувам, създавам мъчнотии, създавам пречки, затруднявам, възпрепятствувам, задържам, забавям, стеснявам, притеснявам, противодействувам, саботирам
(гл.) затягам, заплитам
(гл.) вплитам, оплитам, омотавам
(гл.) възпрепятствам
(гл.) преча на
(гл.) намалявам, отслабям, накърнявам, уронвам
(гл.) обвързвам, ограничавам
(гл.) обременявам, натоварвам, затрупвам
(гл.) осуетявам, разочаровам

1. (препъвам) trip up
2. (кон и пр.) hobble, fetter; clog
3. (преча) impede, hinder, hamper, obstruct; be an obstacle to
СПЪВАМ ce stumble, trip (о, в against, over, on)
той се спъна в един корен и падна he caught his foot on a root and fell (down)