Речник на думите в българския език

смучеш, мин. св. смуках и смуках, мин. прич. смукал и смукал, несв.; какво.
1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух през тесен отвор или сок от самия плод или зеленчук. Смуча лимонада с тръбичка. Смуча сока от парче портокал.
2. Разтварям със слюнка в устата си и поглъщам постепенно разтвореното. Смуча бонбон.
3. За насекоми и някои други животни – поемам в организма си чрез специални органи. Пчелата смуче нектар. Комарите смучат кръв.
4. Държа в уста, като правя гълтателни движения. Детето смуче пръста си. Смуча биберон.
5. Прен. Пренебр. Какво. Пия алкохол. Смуче като смок.
6. Прен. Пренебр. Пия лакомо, гълтам, поглъщам много.
същ. смукане, ср.
• Смуча от пръстите си (нещо). Съчинявам, сътворявам нещо насила, без фантазия, без стойност.

(гл.) пия, изпивам, изсмуквам, досмуквам, доизсмуквам, допивам, насмуквам се, напивам се, гълтам, поглъщам, лоча, налоквам се
(гл.) всмуквам, просмуквам, попивам
(гл.) абсорбирам
(гл.) пия жадно, сърбам

suck; draw (in)
прен, sap, drain
(лула, цигара) pull (at)
СМУЧА кръвта на някого suck s.o.'s bloоd, suck the life-blood out of s.o