Речник на думите в българския език

светска, светско, мн. светски, прил.
1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски.
2. Който е свързан с висшето общество. Светско общество. Светски събирания. Светски маниери.

(прил.) световен, миров, всесветски
(прил.) нерелигиозен, мирски, граждански
(прил.) суетен
(прил.) материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен
(прил.) нецърковен
(прил.) спретнат, стегнат, моден, елегантен, шик
(прил.) без идеали

1. worldly. worldly-minded, mundane, earthly
(мирянски) lay, laic, non-clerical, temporal, secular
(за литература, изкуство) secular, profane
светска власт temporal power, secular authority
светско лице layman, laic
като светско лице in o.'s lay capacity
2. (изтьнчен) polite, refined, genteel, urbane, fashionable
(отракан) sophisticated, worldly
СВЕТСКИ живот an active social life
водя СВЕТСКИ живот go out and entertain a great deal
СВЕТСКИ човек a man of the world; a worldly(-minded) man, a man about town, a man of fashion
светска жена a fine lady, a society woman, a woman of fashion
светско общество high life, high society, fashionable world/society
СВЕТСКИ задължения social obiligations/engagements
СВЕТСКИ обноски correct manners, urbanity
СВЕТСКИ удоволствия worldly pleasures

Секуларност -
Гахапати -
Градините на света с Одри Хепбърн -
Съветският съюз във Втората световна война -
Съветски партизани -
Съветски репресии в Беларус -
Светско образование -
Съюз на съветските социалистически републики -
Съветски революционен календар -
Източен блок -