Речник на думите в българския език

мн. светилници, (два) светилника, м.
1. Плосък съд с фитил за осветление.
2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв светилник тук да си светнем.

Библейско тълкуване: Един златен светилник, стоял от ляво в скинията, срещу трапезата за присъствените хлябове. Той се състоял от едно стояло, едно стебло, шест ветви, три ветви на светилника от едната страна, и три ветви от другата му страна; и седем светила имало върху стеблото и ветвите. Ветвите били украсени с три вида украшения: чашки, ябълки, и цветя. За светилата употребявали чисто масло, и всяка вечер ги палили - Из. 25:31-40, 30:7,8, 37:17-24; Лев. 24:1-3; 1Цар. 3:3; 2Лет. 13:11. В първият храм имало десет светилника от чисто злато, пет отдясно и пет отляво в святото място - 3Цар. 7:49,50; 2Лет. 4:7; Ер. 52:19. Във вторият храм, имало само един светилник, който приличал на онзи в скинията. Този светилник занесли в Рим, след разрушението на Ерусалим, и го сложили във Веспасиановия храм на Мирът. Образът му изписали на триумфалната арка на Тит, където и сега е доста ясен. Вижте хубавите видения на Захария и Йоан за светилника - Зах. 4:2-12; Отк. 1:12,20, и Светило.

(същ.) факел, фар
(същ.) светлина
(същ.) светило, лампа, свещ, осветление, сигнална лампа

1. candlestick, (разклонен) candelabrum
2. прен. enlightener