Речник на думите в българския език

рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа.

Библейско тълкуване: Свиреп звяр от рода на котките, с прекрасно напъстрена кожа. Има малки очи, широки челюсти, остри зъби, кръгли уши, дълга опашка, по пет нокти на предните лапи, и по четири на задните. Той е чевръст, лукав и жесток; опасен за всички домашни животни, даже и за човека - Ер. 5:6, 13:23; Дан. 7:6; Ос. 13:7; Ав. 1:8. Вижда се, от Св. Писание, че е имало много рисове в Палестина. Еврейското название на рисът, намираме в някои сложни имена на места, като напр. Вет-нимра, (свърталище на рисове) - Чис. 32:36; също и в Нимра, Нимрим, и вероятно, в Нимрод - силният ловец. Исая в 11:6, като описва честитото царуване на Месия казва: " Рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно". Невястата в Песен на Песните, говори за планините на рисовете - П.П. 4:8, сир. за планини като Ливан и Ермон, където обитават такива зверове.

(същ.) дива котка, пума, леопард

зоол. lynx. mountain cat (Felis lynx)

Рис -
Рисорджименто -
Рис Боуен -
Рисове -
Рисперидон -
Рисунка -
РИСК архитектура -
Рис (митология) -
Ристо Раткович -
Рисняк -