Речник на думите в българския език

раят, рая, само ед., м.
1. Според християнството и други религии – място, където се намират душите на праведниците след смъртта.
2. Според християнството – градината, в която живеят Адам и Ева преди грехопадението.
3. Прен. Красива и богата местност, страна. България е истински рай.
4. Прен. Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство.
прил. райски, райска, райско, мн. райски.
• Райска ябълка. Червен, сочен плод с леко стипчив вкус.
• Райска птица. Австралийска красива птица.

Библейско тълкуване: Едемската градина, в която Бог постави Адам и Ева. Тази славна градина, е наистина общоизвестна под името "земен рай", и едва ли има някоя част на света, в която той да не се е търсил. Виж Едем.

В Новия Завет думата "рай", обозначава мястото, където душите на блажените престояват в благополучие. Така, Спасителят казва на каещия се разбойник на кръста: "днес ще бъдеш с мене в рая" т.е. в състоянието на блажените - Лк. 23:43. Павел, като говори за себе си в трето лице, казва: "Познавам един човек, който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори" - 2Кор. 12:4. И в Отк. 2:7, 22:14, естествените черти на мястото, където невинността и блаженството са се изгубили, се употребяват, за да се опише светът, където тези неща съвършено и завинаги се добиват пак.

(същ.) блаженство

paradise; Eden
земен РАЙ an earthly paradise
магарешки рай разг. cooler