Речник на думите в българския език

различна, различно, мн. различни, прил.
1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различен успех през различните години.
2. Обикн. мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв, какъв ли не. В магазина продаваха различни неща – храни и дрехи, машини и бои.

(прил.) нееднакъв, разен, друг, несходен, характерен, особен, неравен, специален, специфичен, типичен, отделен, независим, разграничен, диференциран, по-друг, съвсем друг, инакъв, бамбашка, не такъв, не този, своеобразен, странен, разнообразен, разнолик, разнороден, разносъставен, хетерогенен, разновиден
(прил.) какъв ли не, всякакъв, всевъзможен, какъв да е, някакъв, безразлично какъв
(прил.) противоположен, далечен, разделен, чужд, неузнаваем
(прил.) индивидуален, единичен
(прил.) различаващ се

different, differing
(разнообразен) various, varied, diverse
коренно РАЗЛИЧЕН disparate
нещо различно s.th. different
нещо различно от s.th. other than
нещо съвсем различно от разг. a far cry from
различни different, deffering, a variety of
най-различни all kinds/sorts/manner of, every description of, a great variety of, a wide range of
различни възгледи differing viewpoints, divergent views
различни мнения differing/conflicting opinions
различни степени in varying degrees
най-различни теми a great variety/a wide range of subjects/topics
най-различни интереси/стилове a multiplicity of interests/styles
с най-ралични цветове of every possible colour
върша различни работи do a variety of jobs
вземам различни форми take/assume a variety of forms/shapes
говорим на различни езици прен be at cross-purposes
на различни мнения сме по (въпроса за) be divided over

Тодор Пейчев -
Различният поглед (фестивал) -
Различно еднакви -
По-различна, също като мен -