Речник на думите в българския език

мн. пръчки, ж.
1. Отрязана клонка. Стъпвам върху пръчка.
2. Тънко и немного дълго парче метал. Скарата е направена от метални пръчки.
• Ще играе пръчката. Ще има бой.

Библейско тълкуване: Отрасъл от дънера или клоните на някое дърво - Бит. 30:37; Ис. 11:1; Ез. 37:15-22. Тя означава тояга, която се употребява от пътници при ходене - Ез. 29:6; от чародейци - Ос. 4:12; от землемери - Пс. 74:2; от овчари - Лев. 27:32; Зах. 11:10-14; още, като инструмент за наказание - Пр. 23:13, 29:15; като скиптър - Ис. 14:5; и като белег на сила - Пс. 2:9, подпорка и управление.

(същ.) съчка, клечка, клонче, стрък, стръкче

stick
(за биене, на въдица) rod
(ши-болка) switch
(тънка и жилава) wand
(метална) bar
(палка) baton
(тояга) staff
ПРЪЧКА на метла broom-stick
ПРЪЧКА на чадър rib
ПРЪЧКА за барабан drumstick
магическа ПРЪЧКА а magic wand
ПРЪЧКА червеи восък a cane of wax
бия с ПРЪЧКА cane
ПРЪЧКАи (удари с пръчка) strokes (of the cane)
ПРЪЧКАта е излязла от рая spare the rod and spoil the child
ще играе ПРЪЧКАта you'll have a taste of the rod