Речник на думите в българския език

ср., обикн. ед.
1. Произвеждане (в 1 и 2 знач. ).
2. Процес на създаване на материални блага. Хранително производство.
3. Резултатите от този процес; продукция. Увеличено производство.
прил. производствен, производствена, производствено, мн. производствени.
• Производствени отношения. Отношения между хората в процеса на произвеждане и разпределение на благата, основани на различна форма на собственост.
• В производството. Разг. В цех, в работилница, където непосредствено се произвеждат материални блага.

(същ.) изработка, направа, фабрикация, работа, изделие, продукция, резултат
(същ.) манифактура, индустрия, промишленост
(същ.) марка
(същ.) повишаване, повишение, произвеждане
(същ.) създаване, сътворение, строеж, построяване, приготвяне, фабрикуване

1. production; manufacture; make
(добив) output
(нещо произведено) produce
ПРОИЗВОДСТВО на средства за ПРОИЗВОДСТВО production of means of production
стоково ПРОИЗВОДСТВО (production of) marketable goods; commodity production
масово ПРОИЗВОДСТВО mass/serial production, large-scale-production/manufacture
ръчно ПРОИЗВОДСТВО manual production
машинно ПРОИЗВОДСТВО mechanical/mechanized production/manufacture
поточно ПРОИЗВОДСТВО flow-production
серийно ПРОИЗВОДСТВО series/commercial production
наше собствено ПРОИЗВОДСТВО our own make/production
ПРОИЗВОДСТВО на обувки manufacture of shoes
ПРОИЗВОДСТВО на зеленчуци vegetable-growing
ПРОИЗВОДСТВО на въглища coal output
влизам в ПРОИЗВОДСТВОто go to work at/in a factory
без откъсване отПРОИЗВОДСТВОто without interrupting o.'s work
2. воен. (повишение в чин) promotion
съдебно ПРОИЗВОДСТВО legal procedure/proceedings