Речник на думите в българския език

натъпкваш, несв. и натъпча, св.
1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа.
2. Кого/какво, с какво. С тъпчене пълня нещо. Натъпка торбата с храна. Докторът я натъпка с лекарства. – натъпквам се/натъпча се.
1. С тъпчене влизам някъде. Всички се натъпкаха в автобуса.
2. Разг. Ям повече, отколкото е необходимо, преяждам. Натъпкаха се със сладкиши.

(гл.) претъпквам, затъпквам, натиквам, набъквам, набутвам, наблъсквам, напъхвам, нашибвам
(гл.) пълня, препълвам, напълвам
(гл.) блъскам, тълпя се, препълням
(гл.) зарязвам, изоставям
(гл.) тъпча се, ям лакомо, нагъвам, тъпча, угоявам

stuff (up), cram, jam, pack, tuck, fill
force (in), squeeze (in), (хора и) coop in, coop up
(в земя, като тъпча отгоре) tread in
НАТЪПКВАМ нещо в кутия squeeze s.th. into a box
НАТЪПКВАМ саксия с пръст pack earth into a flowerpot
НАТЪПКВАМ дете с храна ply a child with food, шег. pump nourishment into a child
натъпчи му го в главата ram it into his head
натъпкаха ги като говеда they were jammed in like cattle
НАТЪПКВАМ някого в миша дупка make it hot for s.o.
НАТЪПКВАМ ce 1. (някъде-за хора) crowd; squeeze in
автобусът дойде и ние се натъпкахме в него the bus came and we all piled in
2. (с храна) stuff/gorge о.s.; have a good blow-out; overeat
натъпкал съм се I am as full as a drum