Речник на думите в българския език

мн. мечки, ж.
1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина.
2. Прен. Тромав, едър човек.
3. Разг. Среда от хляб, в която е поставено сирене.
4. Истор. Един от участниците в коледарската дружина.
• Бяла мечка. Полярно животно с бяла козина.
• Мечка се жени. Когато вали дъжд и грее слънце.
• Мечка страх, мен не. Употребява се, преди да се предприеме нещо рисковано.
• Триста мечки под една хвойна. За страхлив човек.

Библейско тълкуване: Че е имало много мечки в Палестина, се потвърждава от много стихове в Стария Завет - 1Цар. 17:34,36,37; 2Цар. 17:8; 4Цар. 2:24. Сирийската мечка прилича на обикновената черна мечка, и се среща и до днес в пещерите на Ливанските планини. Освен упоритата си и свирепа природа, мечката има голяма сила, значително остроумие, и възможност да се катери по дърветата. Нейната свирепост, особено когато малките й са заплашени, е пословична. Виж 2Цар. 17:8; Пр. 17:12; Ис. 11:7; Ос. 13:8. |

bear, (женска) she-bear
бяла МЕЧКА a polar bear
миеща МЕЧКА coon
Голямата МЕЧКА астр. the Great Bear, Ursa Major, Charles' Wain, the Dipper, the Wain
Малката МЕЧКА the Little/Lesser Bear, Ursa Minor
МЕЧКА страх, мен не страх! here goes! гладна МЕЧКА хоро не играе hungry bellies have no ears; no penny, no paternoster; no pay, no play
МЕЧКА ще те гази you'll have the devil to pay, you'll get it hot

Мечки -
Мечка (област Русе) -
Мечка (област Плевен) -
Мечкарево -
Мечка (река) -
Мечкарица -
Гризли -
Мечка (пояснение) -
Мачкатица -
Мека -