Речник на думите в българския език

мн. месии, м. Спасител, избавител.

Библейско тълкуване: Титла, която бе дадена на Спасителя за отличие. Евреите са имали обичай да помазват царете си, първосвещениците си, а понякога и пророците си, когато ги назначавали на службите им, и от там израза "помазан", за някаква служба, понякога значи само избран или назначен за службата. Кир, който основа Персийската империя, и който пусна евреите от плен, се нарича в Ис. 45:1 "помазаник Господен".

Но, както вече отбелязахме, Месия е означението дадено от юдеите, за отличие на Спасителя или Избавителя, когото очакваха, и когото им бяха обещали пророците. Святото помазание, се е давало на царе, свещеници, и пророци, и помазанието на Спасителя значи, че в него се съсредоточаваха по един отличен начин качествата на цар, свещеник и пророк, и че той щеше да ги упражни не само между евреите, но и между всички, които го приемат за Спасител. Виж Христос.

Че Исус Христос е бил истинният Старо-Заветен Месия, е ясно като ден. Времето на явлението му, е било предречено в Бит. 49:10; Дан. 9:20,25; Аг. 2:7; Мал. 3:1. Когато Спасителя дойде, и само тогава можеха пророчествата за него да се изпълнят; тогава седемдесетте седмици на години се свършиха; и скоро след това, скиптърът бе изтръгнат завинаги от ръцете на Юда, единственото племе, което тогава можеше да притежава водачеството между евреите; и храма, в който Спасителя щеше да се яви беше унищожен. При това, тогава още съществуваха родословни книжа, които доказваха произхода на Христос от предречената жилка. И много други отделни и ясни пророчества за рождението, характера, живота, страданията и смъртта Христови, както и за възкресението, възнесението, и царството му, всички изцяло се изпълниха в него - Йн. 1:41, 4:25.

(същ.) спасител, избавител
(същ.) предвестник, предтеча, пратеник

Messiah

Месия -
Месия (група) -
Месия (оратория) -
Месия на бъдещето -
Месията на Дюн -
Месията ще дойде отново (песен) -
Месия (поема, Александър Поуп) -
Месия (поема) -
Месия (пояснение) -
Рехимли -